В апартамента на Наоми Кларк преди 2 вечери.

Часът беше 00:40,чуваше само лекото тиктакане на дървения часовник на стената.Бях седнала удобно на дивана с книга в ръка и пийки плодов чай с малко ром.Обичах да правя това ,късно вечер.Днес си бях взела почивка от всички задължения и планове ,които си бях направила,за да мога да се отпусна и реалксирам.За миг затворих очи..когато се сабудих след 10 минути..в стомаха си усещах това усещане ,че искам да видя някой..прехапах устни,знаех какво трябва да направя.Едно име само излизаше в главата ми,той беше най-добрия ми приятел и човек,които знаеше всичко за мен,не само душевно,а знаеше и всеки един сантиметър от голото ми тяло.Винаги съм се радвала,че е до мен,винаги ми помагаше и беше до мен,като приятел и за това решихме да не
разваляме нещата,защото винаги раздялата разваляше нещата...
Вдигнах телефона и набрах номера му..
-Здравей,би ли дошъл за малко в нас,ако нямаш работа?-това беше знака..
Той винаги се сещаше.

Да стоиш до прозореца в стаята си и да гледаш светлините ,които осветяваха големия град беше нещо прекалено романтично и някак самотно.Никак не бе типично за Джей,но скуката го караше дори и да прави противоположни действия на себе си.Лампите бяха загасени и само лицето му се отразяваше в големия прозорец.
Изведнъж ,уви , онази досадна мелодия на телефона му започна да звъни и развали спокойствието и тишаната,която се бе пръснала дори и в главата му.Да , той не мислеше за нищо в този момент..Е,поне не докато тъпата песен не прониза странна та картинка.
-Хелоу бийсти ! -каза той ,като вдигна телефона без дори да види кой се обажда.
-Здравей,би ли дошъл за малко в нас,ако нямаш работа?-ахх , този познат до болка глас навлезе дълбоко в главата му и в съзнанието му се изписа правилното име,което бе заело челна позиция преди да вдигне - Наоми.
-Ха,моето спасение ! Идвам. - отговори бързо той и скочи на крака , като грабна якето и ключовете си.

Не след дълго се озова пред дома и и се огледа наоколо ,случайно да не би да беше на някой прозорец.И в този момент в главата му изникна поредната идиотска идея.
Той се покатери на едно от дърветата в градината пред дома и тръгна да върви по клоните ,които или щяха да се счупят и в най-лошия случай той да падне на главата си или да стигне до прозореца на стаята и.
..И с големи мъчение за негов късмет все още бе на дървото ,когато протегна ръка и почука на стъклото,очакващ да зърне широко отворените и очи и да отпрати в поздрав нелепата си усмивка..

Бях потънала в тишаната,когато едно потропване по прозореца я прониза.Усмихнах се,защото знаех, че това е той.Всичко можеше да се очаква от него,за това го харесвах.Никога не ми беше скучно с него,а и как може да ти е скучно с такъв човек,които знаеш как да те разсмее ,как да те успокой,когато сърцето ти е разбито от някой глупак,как да те докосва и най-вече как да ти доставя удоволствие.Да,да харесваше ми ,прехапах леко устните си и се запътих към прозореца.Отворих го и казах:
-Опасен си значи,еми ако ти стане нещо,не мислиш ли за мен,какво ще правя без теб после?-усмихнах му се аз и протегнах ръката си ,за да може да влезе по-лесно вътре при мен.
-Хайде,красавецо,не ме гледай така ,а влизай,че ще изтине стаята и после ще ми стойш на студено,а не искаме да настинеш ,нали?-приканих го да влиза по-бързо.

Джей хвана ръката и с нелепа усмивка и каза надуто:
-Няма как , ако на мен ми стане нещо светът няма да е същия ,така че споко! - и се засмя , нейните следващи думи го накараха да се разсмее още повече и той бързо скочи в стаята.
-Доволна?-попита е Джей,като сложи ръце на кръста си и изпъчи гърди напред като супер герой от някой детски комикс.
Ах , това момиче го караше да се лигави и да бъде само тогава малко по-малко задникът ,който е принципно по всяко време ,навсякъде и с всеки.
Принципно мразеше да го вика по това време на нощите , когато на следващия ден бяха на училище , а той и без това спеше в часовете,а ако прекараше цяла вечер с нея щеше да спи и в междучасията и в най=краен случай и на тренировки..Но можеше ли да и откаже?!

Аз се засмях.
-Хубава поза си заел,драги.-започнах да му се смея.
-Имах нужда да се чуем,по-скоро да те видя..-седнах аз на леглото ми ,а той стоеше в същата поза и ме гледаше страно и продължих ..-След два дена стават две години от смъртта на родителите ми..А сестра ми още не е излязла от клиниката,просто имах нужда от някой в момента.Ако си изморен може просто да легнеш до мен и да заспим,защото имам нужда от твоята топла прегръдка в момента,скъпи.-станах и вплетох ръце в него.
Обичах когато ми пее,гласа му ме успокояваше и караше да не мисля за гадните неща,които се случваха напоследък,а и не само.Под леглото ми не отдавна той беше скрил една от китарите си,аз я изтърпах и му я подадох.
-Извири ми нещо.

Щом видя китарата си покрита с прах в ръцете и , Джей свъси вежди и е погледна някак не толкова доволно .. но тя имаше нужда от нея и той нямаше да откаже да и подаде ръка.Познаваше е от цяла вечност , беше и обещал ,че ще е до нея когато има нужда.И този момент беше един от тези.
Джей пое китарата в ръцете си , издуха прахта от нея и се усмихна не много сигурно.
-Да видим .. - каза той като се замисли какво да изпее и седна на леглото като бръкна в джоба си ,за да извади едно от перцата ,които винаги бяха някъде по джобовете на дрехите му.
В стаята настана тишина и Наоми седна до него ,а той е погледна не много сигурно и реши ,че няма да пее от онези глупости,които мислеше когато го хващаха бесните.
За това се настани удобно и започна да пее

Очаквах този момент, в който щях отново да чуя гласа му.Не си спомних ,кога за последно го чух.Той започна,а аз легнах назад ,слушайки внимателно.
Гласът му беше сякаш ангелски,затворих очи,предствих си как майка ми беше до мен в този момент ,усетих прегрътката й и милувката на баща ми.Усетих за кратък миг щаститието,не исках никога това чувство да ме напуска.Неговия глас нямаше равен,най-красивото нещо,което бях чувала през целия си живот.Когато свърши го прегърнах и го погледнах с насълзени очи.Моят красавец изтрии сълзите ми и ми се усмихна.
-Как така тази вечер не си с някоя мажоретка,не мога да повярвам?-толкова ми беше учудващо.
Той караше момичетата да се влюбват в него,а после ги захвърляше като боклук ,не го признавах това,но го обичах и нямаше как да му направя забележка,а и с мен се държеше добре ,така че нямаше от какво да се притеснявам все още.Ноа ме караше да се чувсвам сигурна и спокойна в присъствието му и се радвах на тези кратки моменти ,в които се виждахме.

Мразеше да гледа как сълзите и се стичат по нежните и страни и за това ги избърса бързо и е прегърна като разроши леко косата и.
-Ще се справиш , аз съм тук ! -каза и той , като си нямаше представа дали е успокоява или разтройва повече ,но и без това не си го биваше в тези сълзливи моменти.
-Как така тази вечер не си с някоя мажоретка,не мога да повярвам? - попита го тя като любопитството и интереса блестяха в очите и като полярни звезди.
-Мм ... -замисли се той и завъртя очи из стаята - ..тежка тренировка - и се засмя.
Всъщност май почти не бяха останали мажоретки и започваше да ги пести.Нямаше начин да се върже за някоя по-дълго от ден , за това трябваше да спре с плудските удоволствия .. или поне да ги намали малко,защото нямаше начин да излезе с някое обикновено момиче от училището..Повярвайте ми така е ! Вкусът му за момичета бе къде къде по-претенциозен от този на гей ,който си купува дрехи..

Радвах се да чуя това,защото това значеше ,че тази вечер e само мой.
Легнахме на леглото .Аз се обърнах към него и го погледнах право в очите ,седяхме така няколко минути.Той пусна ръцете си около тялото ми ,а аз леко се усмихнах.
-Спомняш ли си ,когато бяхме на 8 и с родителите ни бяхме на къщата на езерото и аз щях да се удавя ,а ти ме спаси.Още от догава знаех,че винаги ще си до мен.-усмихнах му се.
Приближих се към него,разтоянието между нас се скъси за секунди.Устните ми всеки момент щяха се впият в неговите,когато изведнъж му звъна телефона и ни прекъсна.
Отръпнах се и станах от леглото ,заставайки до прозореца,чудейки се какво стана и какво щеше да стане.

И БУМ ! .. Ето е пак досадната мелодия от телефона му , така силно навлизаща в съзнанието му щом започнеше да звъни,че всеки път искаше да метне телефон си някъде..Не че имаше нещо против да целуне Наоми или нещо .. ама понякога имаше лошото чувство ,че това е грешно ,чувстваше е толкова близка ,че понякога си представяше ,че ще е все едно да целува сестра си..А това беше нещо гадно , нали?!
-Ийъп!-каза той като вдигна телефона с усмивка на лицето си.
Един женски глас се промъкна в ухото му и той се усмихна още по-широко и за миг затвори очи сякаш нещо му доставяше удоволствие , а в следващия миг ги отвори рязко и каза грубо:
-Прегръщай си възглавницата щом ти е студено..Вече ме повикаха - и затвори телефона,като погледна към Наоми ,която гледаше отнесено през прозореца,барайки краищата на косата си ,които се спускаха по раменете и.
-Ще трябва да започнат да си правят резервации - каза той хумористично и се разсмя.

Нямах нищо против,ако беше отишъл честно казано,но се радвах,че ще остане при мен.Гледайки през прозореца си мислех,за всички хубави моменти ,които сме имали ,но не само хубавите помня,а и лоши тогава ,когато сме разбрали и двамата,че ще сме винаги един до друг независимо всичко и всички,знаех че това ще е така дори и повече никога да не се видим,знаех че когато ми звъне дори и на 1000 км щях да отида и да му помогна.Все пак бяхме приятели,а не като тези малките пикли ,които казват приятели ,а не знаят истинското значение на тази дума.Това ме отвращаваше.Той седеше още на леглото ,гледайки ме.Осъзнах ,че прекалено дълго съм се застояла на този прозорец ,за това седнах до него.Тогава едновременно казахме в един глас:
-Извинявай.
Аз се усмихнах ,но не можах да се сдържа.Целунах го.
Усетих с всяка клетка в тялото си ,че това беше грешка,да обичах тази моя малка тайна,тази дяволска грешка , това беше моето малко щастие ,за което никой не знаеше и никой нямаше да разбере,защото не исках да ми го отнемат.Никой не подозираше,че сме такива "приятели",но каквото и да ставаше не можехме да отречем ,че секса между нас ни харесваше и това беше просто плюс към приятелството ни.

Колкото и да я чувстваше като сестра и понякога когато е целуваше се чувстваше гузно , но едва ли нещо би му попречило за секс.Ноа изолираше тази мисъл и изобщо не му пукаше.Лошото беше ,че си нямаше и представа как се чувства тя,защото всеки път щом Наоми искаше да горят за чувствата си ,той игнорираше тази тема и е избягваше колкото може по-силно.
..Първоначално Ноа си мислеше ,че тя го бе викнала точно за това , за да се повъргалят под завивките на леглото и.Разбира се той нямаше тази способност да помни дати и подобни работи и съвсем бе забравил кой ден наближаваше и колко бе тежък той за Наоми.Щом влезе в стаята и и тя му каза това той бе напълно обеден ,че няма да има нищо подобно тази вечер и щеше наистина да си почине..Не че се нуждаеше от почивка ,но явно тя не бе толкова разстроена.
-По хубаво легни да поспиш , аз никъде няма да ходя.-каза и Ноа ,като колкото и да искаше секс в момент , а той винаги искаше, не искаше да го прави защото тя бе тъжна и т.н. ...

Колкото й да ни беше трудно и на двамата в любовта и всички разочарования,които сме претърпели ни превърнаха в това,което сме днес.Аз бях като отворена книга за него и той беше единствения човек,които знаеше най-мръсните ми тайни и най-съкровените ми желания.Обичата между нас беше различна,защото дъжрим на себе си и можехме да говорим на всякакви теми,каквито й да са теб.
Той легна до мен,усетих аромата му,които ми беше до болка познат.Прегърнахме се ,но не можах да се стърпя.
-Обещавам,Ноа,за последно е.-засмях се аз.
И двамата знаехме,че това не е така.Не беше срам от него,както от другите момчета,защото той не беше просто любовник за мен,а и приятел.

» Наоми Джеймс Кларк
» Апартамента на Чък Бас
» Преди 3 месеца в Бруклин
» Срамежлив/а или печен/а е писалия преди вас?