Преди 3 месеца в Бруклин

Оливия опредлено имаше нужда да избяга от всичките си проблеми, които и' се бяха насъбрали. Като подготовката за тестовете, всичките онези интриги в Констанс и още хиляди неща. Нямаше по - добро място да избяга от интригантите, от Бруклин. Всички от елита, страняха от това място, освен Лив, която напоследък го посещаваше по - често от колкото посещаваше собственият си апартамент.
Момичето най - спокойно си вървеше по една тясна уличка с кафе от Старбъкс в ръка. На вън както подобаваше за един есенен ден бе доста толко и за това бе облякла черните си дънки, заедно с някаква бяла - прилепнала по нея тениска.
Най - накрая намери края на тясната уличка, от която щеше да получи колстрофобия и се озова в парка, сравнително по - малък от Сентръл Парк, но пак имаше своята прелест. И не точно парк...по - скоро, малък тревист терен с много дървета, пейки и фонтан по средата. Точно нещото от което имаше нужда момичето. Малко усамотение. Седна на една от пейките и отпи от кафето си, загледана в една точка.

Колкото и Блеър да мразеше Бруклин,Нейт тайничко ходеше там.Това място го..успокояваше.Избавяше го от шумотевицата и проблемите на Горен Ийстсайд.Тук хората бяха..някак обикновени и всеки имаше проблеми,но някак си не се опитваше да се покаже с тях,а да ги оправи.Някои бяха усмихнати,други замислени,трети без дом..Винаги,когато видех бездомник му давах пари..беше ми адски жал за тези хора.
Взех си кафе от Старбъкс и се запътих към парка.Може да не беше голям като Сентръл Парк,но беше идеален за отмора.
Докато вървях забелязах познато лице..едно момиче беше седнало ан една пейка.Сигурен бях че съм я виждал на някой купон на Чък.Ха..някой,който също търсеше осамотение може би.
-Хей,свободно ли е?
Попитах като се усмихнах и погледнах към русокоската.

Лив се наслаждаваше на гледката на тичащите малки деца, които се замеряха с изпопадалите от дърветата жълти и сухи листа. Представяше си какво ли щеше да е ако и тя имаше такова детство, ако вместо скъпи диамантени гривни, за 7-мия и' рожден ден и бяха подарили кукла или даже и влакче. За какво по дяволите му бяха на 7 годишно хлапе диаманти!? Какво щеше да ги прави!? Да ги слага в зърнената си закуска!? Пхах...
- Хей, свободно ли е? - някакъв мъжки глас прекъсна мислите и' и слава богу. Не искаше да се нервира на собствените си 'детски' драми от миналото. Оливия се обърна към момчето с лека усмивка и кимна леко с глава.
- Да естествено. - каза, като усмивката и' се разтегли. Струваше и' се страшно познат от някъде, но не можеше да се сети веднага от къде. Беше го засичала на някое от партитата в Ийст сайд.
- Ъм ти не си ли Нейт, момчето на Блеър?! - попита го тя, с лека глупава физиономия, опитвайки си да си спомни от къде и' бе толкова познат, но нищо чудно да го бе виждала в блога на клюкарката.

-Вече така ли ме знаете?-Попитах като се засмях и оставих кафето си до мен на пейката.
-Е да..аз съм..момчето на Блеър,още познат като Нейт.-подадох ръката си за да се здрависаме,а усмивката не слизаше от лицето ми.
-А ти си?Мисля,че съм те засичал някъде...позната си ми..да не си момичето на..?-Попитах като отново се засмях и отпих от кафето.

Лив се засмя, а след това една глуповата физиономия казваща "извинявай" се изписа на лицето и'.
- Извинявай, не исках да прозвучи...по този начин. - засмя се небрежно и една невинна усмивчица плъзна по устните и'.
- Между другото аз съм...Оливия. Момичето на...никой! - каза ясно, отдавна се бе отказала от тези глупости с ангажиращите връзки, всичко имаше един и същи край и ако не го поставеше тя, то бе другият. Което пък не и' изнасяше много.
- Е Нейт...какво правиш в Бруклин!? Не трябва ли да пиеш кафе в някой изискан ресторант в който ако поискаш ще ти излъскат и обувките, а не в изоставен от земята парк в Бруклин с напълно непозната. - намигна му тя. Имаше навика да съди всички богаташи, макар самата тя да не отстъпваше по наследство и слава, но за разлика от повечето тя се опитваше да постигне нещо сама, без който и да е било да и' помага. Искаше да се издържа сама, а не от наследството на родителите си.

-Не..няма проблем.Нормално е всички да те знаят така,ако гаджето ти е най-известното момиче в Ню Йорк..
Зсмях се,а в следващият миг казах:
-Оу..да не би да си се отказала от мъжете?-отнвоо се засмях,но разбрах че е прозвучало тъпо и се извиних:
-Съжалявам,малко съм си..глупавичък..-погледнах я невинно и отново отпих от кафето.
-Шшт,това е тайна!Блеър не знае че идвам тук,а ако разбере не ми се мисли..-поклатих глава-Това място ме отпуска,отърсва ме от проблемите.Тук се чувствам наистина човек,а не както в Горен Ийстсайд,като... марионетка.
Загледах се в природата и една малка усмивка плъзна по лицето ми.

- О естествено, преминах на момичета! - каза Лив със сърказам, след което изпуфтя и се засмя леко. Естествено, че се шегуваше.
- И да хората в Ийст сайд наистина могат да те накарат да се почувстваш като марионетка. Добре, че Бруклин е в близост, иначе в момента щях да съм в някоя психиатрична клиника или център Остроф, заради вероятен опит за самоубийство. - повдигна вежда като, че ли на себе си след което се засмя. За пореден път. Какво и' ставаше, все едно се бе нагълтала със смехотворен газ.
- С риск да стана прекалено досадна и да те изгоня от пейката, защото навлизам твърде в личното ти пространство - защо и' позволяваш да ти казва къде да ходиш!? Все пак сме в свободна страна и тя няма глас, освен ако не ти е настойник. Което би било леко..извратено. - попита Лив с повдигната вежда. Беше и' странно, че някой се подлагаше на такъв социален 'мазохизъм', но всеки в Ийст сайд си беше странна натура и се отличаваше по различен начин. Явно неговият бе, да следва Блеър като послушно чихуахуа.

-Хах..не се притеснявай.Доста често ме питат това,дори най-добрият ми приятел.Знам ли...Блеър е..Блеър,кой ли не й се подчинява?!
Истината беше,че й угаждах за всичко,защото се чувствах адски виновен заради онази случка със Серина на сватбата.Исках Блеър да е щастлива..опитвах се да правя всичко,което поиска за да е щастлива.Тя не заслужаваше да е нещастна..особено след това,което направих.
-Ами ти?Защо красавица като теб е сама?-попитах и повдигнах вежди като се усмихнах

"Блеър е ... Блеър, кой ли не и' се подчинява?!" думите не спираха да се повтарят като развален стар касетофон. Достатъчно дълго, за да може Оливия да вникне в тях и да ги разбере напълно. Беше толкова време сред хора, че вече всичките бяха като прочетена книга за нея.
- Ясно или си толкова хлътнал и се представяш как имаш семейство, с нея, малки сладки бебенца, детски стаи с облепени пандички по стените или си гузен. Но не ми приличаш, на човек мислещ за бебета и пандички, значи си гузен. И се опитваш да я ощастливиш... няма да любопитствам, но ще ти дам един съвет. Бъди искрен с нея, не може да е толкова зле.. или поне се преструвай по - добре, в смисъл ... дръж се естествено. А не сякаш си и куклата Кен. - каза момичето на един дъх, след което му намигна и една лека усмивка се разтегли върху ангелското и' личице.

-Ти не мислиш ли,че ставаш много любопитна?-Попитах като се засмях и направих някаква физиономия.Просто исках да сменим темата,защото...мда,разкри ме.
-А пандите са сладки..-отново се размсях и доизпих кафето си.
-Не ми отговори на въпроса,защо си сама?Толкова ли са станали глупави тези момчета..-покалтих глава като отново й се усмихнах,но премрежих поглед,тъй като слънцето блесна в очите ми.

- Ти не мислиш ли, че ставаш много любопитна? - попита я Нейт след като се засмя и направи някаква физиономия.
- Ноуп! - каза тя поклащайки глава и люлеейки си краката напред - назад, като някакво малко момиченце, което беше виновно за нещо, но не искаше да си признае. Мдам, твърде често и' се случваше. Вярно нямаше, човек без грешки, но нейните напоследък ставаха в повечко.
Нейт отново повдигна въпроса за мъжете. А после, кой на кого нарушавал личното пространство...
- Не просто ми писна да съм сериозна, и във връзките и в живота. Странно е да "обичаш" някого, да си готов на всичко за него, не мисля че искам да изпитвам такива чувства към някого. Безполезни и нараняващи са. - извъртя леко очите си. Не го беше казвала до сега, даже и пред самата себе си не го бе признавала, но това бе главната причина да избягва разговорите за прословутите "момчета".

Може би някой я беше наранил...знам ли..Реших да не разпитвам повече на тази тема.Кой знае..можеше да се ядоса и да ми зашлеви някой друг шамар.А в това утро..не ми трябваше.Очакваше ме дълъг ден с Блеър и не исках от сега да имам главоболие.Щеше да организира едно от поредните й партита,а това значеше:мъкнене с нея по магазините,проби на дрехи,кетеринг и всички останали глупости.Да,определено щях да имам главоболие!
-Е,разкажи ми нещо повече за себе си,русокоске.
Казах усмихвайки се и се облегнах на гърба на пейката.

Нейт поиска Лив да му разкаже нещо повече за себе си, но истината беше, че историята и' си беше...история, период за който не и' се понравяше да говори много - много. А пък и честно казано нямаше какво да разказва, беше осиновена, а родителите и' постоянно я притискаха да продължи семейната традиция, като стане актриса, каквато бе за кратък период, но не и' харесваше. А после какво да каже, че и те са се отказали от нея, защото не била перфектна, че са я завели в пансион, от който е избягала, за да срещне биологичните си родители, които за нейна почуда я посрещнаха доста добре. Или пък за списъка, който от година насам правеше с всевъзможни начини за самоубийство...пхах...по - добре беше да си мълчи.
- Няма кой знае, колко за разказване. Живях в Ел Ей, а настойниците ми бяха известни актриса и режисьор и постоянно ме притискаха и аз да се занимавам с това, но просто не исках, за това решиха да ме оставят в пансион, който набързо лиших от присъствието си. Иии след това дойдох тук, за да намеря биологичните си родители и вуала... - засмя се все едно беше нещо съвсем нормално. Макар, че бе свикнала всичко да е усложнено, за това не беше голяма работа за нея.
- Сега е твой ред! Разкажи ми за себе си! - настоя тя, а една игрива усмивка се изписа на лицето и'. Любопитството и' нарасна до голяма степен.

Хъх животът й не е бил толкова лесен за разлика от моя.Дам..аз си бях типичниото разглезено момченце на мама и тате,което получаваше всичко и не си помръдваше пръста за да постигне нещо.
-Историята ми..нищо особено.Нейт Арчибалд е скучен.-Казах като се засмях и вметнах:
-Роден и израстнал в Ню Йорк съм.Баща ми е богат бизнесмен..получавам всичко,което искам.Да..разглезен съм и..мразя се затова,но както и да е.В любовта...там..никога няма да получа,това което искам,но няма и да се опитвам.
Казах разсеяно като съвсем забравих,че до преди 5 минути й говорех колко обичам Блеър..

- Е може и да си разглезен, но не си като останалите разглезени момченца. Те никога не биха си признали! А и честно казано, не биха стъпили в Бруклин! - русокосото момиче се засмя леко, а една широка усмивка се разтегли на лъчезарното и' лице. Но изведнъж от лъчезарна усмивката и' премина към самодоволна, щом Нейт изцепи това за любовта. На лицето и' се изписваше "Знаех си, права съм". Тя се облегна на пейката и погледна на долу, прехапвайки долната си устна, с цел да не се засмее. И за пръв път опита и' бе успешен.
- Знаех си...- процеди тя през смях, макар че май не беше доста уместно. - Но ще ти препоръчам да кажеш на Блеър, макар и да не я познавам добре, колкото теб, даже дори да не я познавам лично, това момиче е способно да съсипе живота на всеки един жител в Ню Йорк. Сигурно няма да ме послушаш...както и Серина - сестра ми не го направи. Явно всички ги е страх от гаджетата си или най - добрите си приятелки..- каза тя с лек сърказъм и се усмихна лекичко.

Слушах я разсеяно докато не спомена..Серина?!Тя пък от къде я пзонаваше..
-Моля?!Серина ли каза?!
Опулих се насреща й като сигурно едвам не паднах от пейката,след това се усетих,че изглеждам адски ама адски тъпо и се постегнах.
-Ъм така де..от къде я познаваш?Аз..също..ъъ...я познавам..Тоест..ох Боже.
Изпуфтях досадно като се ядосвах на самия себе си..ето..само щом чуех името й откачах,а камо ли когато я виждах..

Оливия повдигна леко веждата си. Всичко и' стана пределно ясно.
- Да съдя ли по тази реакция, че Серина в момичето за което обясняваше, че искаш, но няма да получиш!? А ти явно си момчето, за което ми каза, че е гадже на най - добрата и' приятелка и с което е преспала. Явно градът е твърде малък! - Лив поклати леко главата си. Не можеше да го асимилира, толкова ли ги беше страх от Блеър, че да не и' кажат какво наистина изпитват. Пхах...може би това и' беше проблема, винаги беше твърде откровена с хората около себе си и искаше всичко да стане по честния начин. За това осиновителите и' я бяха пратили отново в пансион.
- Знаеш ли...като се замисля, не слушай съветите ми, все пак виж до къде стигнах аз, слушайки собствените си съвети и разума си! - повдигна леко рамене, след това пръстите и' зашариха по стериопорената чашка от старбъкс, като я доближиха до устните и', за да изпие, малкото съдържание на веднъж. След това хвърли чашката в кошчето и отново погледна към Нейт, като не можа да сдържи лекия си смях.

» Срамежлив/а или печен/а е писалия преди вас?
» В апартамента на Наоми Кларк преди 2 вечери.